Софиянци и столичани
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Нека вършим разлика сред тези две неща – софиянци и столичани. Представете си Варна. Там се срещат три типа персони – варналии (старите граждани), варненци (новите жители от близките села) и жители от всички краища на страната, пристигнали през топлите месеци със своите кикотещи се деца и пъстрите си надуваеми дюшеци. Така е и в другите огромни градове. Преди доста години имах секретарка от Сливен, която говореше вярно като водеща на централните вести. Когато демонстрирах премерено учудване, тя ми изясни, че сливналиите приказват по този начин, а мьекат сливенците. От друга страна имам родственици в Русе – културни хора, кореняци, потомци на тамошни фабриканти, – които мьекат. Ходѝ го разбери!
Същото е и ситуацията в София – има софиянци, има столичани, има и „ посетители на столицата “. Столичаните не обичат изключително софиянците. Бил съм очевидец на една от аргументите. В казармата, заради естеството на поделението, имаше много софиянци. Някои се държахме като естествени хора, само че имаше и такива, които гледаха на несофиянците като на унтерменши. Тези, вторите, бяха най-вече от крайните панелни квартали на столицата. Мнозина от тях бяха не софиянци, а типични столичани съгласно оформящата се тук формулировка. Но пък и измежду софиянците има мнозина, произхождащи, въпреки и в по-дълбока античност, от софийските села, а софийските села се славят като по-зловещи от много останали. Шопи.
Драмата сред софиянците и столичаните е тази, че първите се мислят за по-аристократични от вторите, а вторите не са съгласни. Или пък, че вторите си мислят, че първите се мислят за аристократични. Или пък че вторите мислят, че първите в действителност са по-аристократични и ги е гняв. Няма такова нещо, това е заблуда, илюзия.
Първо на първо, софиянците не са идентични. Едно е да си софиянец от Докторската градина или „ Седмочисленици “, напълно друго е да си от Коньовица или Банишора. В Коньовица и Банишора също може да си от генерации, което те прави расов софиянец, само че изтънчеността не всеки път е обезпечена.
Какъв е същинският софиянец? В никакъв случай не е благороден. Има всевъзможни хора, най-различни, само че като цяло софиянецът е песимистичен, рядко е веган и рядко ще го видите на електрическа тротинетка. Пуши и пие. Често дърпа ушите на децата си. Внимателно сформира мнението си, като за това употребява повече от един източници. Трудно изпада в телешки екстаз пред задгранични величия, нации и страни, тъй като знае, че мястото, към което принадлежи и което му принадлежи, е по-старо от Рим. Но това, че мястото му е по-старо от Рим, също не го довежда до телешки екстаз, тъй като за него това е в реда на нещата, с това се е родил. То би имало значение може би за някого другиго, само че не и за него. Ако софиянецът е комплексар, то неговите комплекси са от напълно друго естество и измежду тях никога не е желанието да се конкурира в нещо със столичаните. При столичаните не е по този начин. Те гледат да се конкурират във всичко, тъй като към момента се потвърждават. Млади души. Ако попаднете на софиянец, който желае да се конкурира с вас, да знаете, че най-вероятно това е маскиран столичанин.
Много столичани (аз не знам за какво, мога единствено да се досещам) се маскират на софиянци. Вижте единствено така наречен „ жълтопаветници “, които претендират да бъдат „ градската десница “! Половината от тях са пристигнали през вчерашния ден с цървулите на рамо. Именно поради тях сега разграничаваме два типа жълтопаветници – такива, които се изявяват на жълтите павета, и такива, които са родени на жълтите павета. И не мислете, че се пробвам да очертая някаква измислена класа – доста глупак се е родил и на жълтите павета, изключително през последните 78 години от 1944 насам. Дори от време на време по-голям глупак спрямо някои по-скромни номенклатурчици и дейни борци. Обаче разлика въпреки всичко има. Не в количеството, не в качеството, а в манталитета. Защото така наречен „ жълти павета “ не са нищо друго, с изключение на мъничка права от античната Via Militaris или Via Diagonalis, свързваща Рим с Константинопол.
Сега ще попитате за какво ви занимавам с всичко това. Благодаря ви за този въпрос. Занимавам ви, тъй като се задават следващи локални избори, на които, както наподобява, столичаните ще изберат кмета на софиянците. Знам, знам, че е редно по този начин да бъде, в случай че при два милиона град, софиянците са стотина хиляди, а всичко останало са столичани и посетители на столицата. Знам, че при демокрацията болшинството постанова мнението си на малцинството, даже когато малцинството е право. Но въпреки всичко, все пак…
Какво да се направи (и тук навлизаме в чистата теория), в случай че желаеме кметът на София да се избира от софиянците, а не от столичаните, мнозина от които още не са си сменили и номерата на колите? Очевидно би трябвало да се вкара някакъв ценз. Условието до гласоподаване за кмет да бъдат допускани единствено тези, които са родени на жълтите павета в домовете на прадядовците си, е прекомерно ограничаващо, въпреки че мен ме устройва. По-приемливо звучи правилото да гласоподават единствено тези, които имат наследствени недвижими парцели в София. Забележете: наследствени! Слабостта тук обаче е, че единствено след някоя и друга година децата на новодомците от Манастирски ливади, Кръстова вада и Малинова котловина (където и да се намира това!) към този момент ще бъдат наследници на недвижими парцели в София, само че към момента ще си остават столичани. Затова би трябвало да се дефинира от какъв брой генерации да са наследявани тези парцели и тогава към този момент става комплицирано.
Разбира се, това е в кръга на шегата, нали никой не си мисли, че го предлагам съществено. Но заплахата София да изгуби физиономията си и да се окаже завладяна от блеснали либерали, е действителна. Блесналият либерал може да е роден на всички места, той може да е както столичанин, както „ посетител на столицата “, по този начин и най-породист жълтопаветник от тези, които са родени на жълтите павета, а освен се изявяват на тях. Но точно софиянците като систематизирано събитие са тези, които ще пренесат елегантно декадентския дух на този неповторим град.
Не е все едно кой ще бъде кмет на София. Столицата е на всички, ние сме признателни за това че тя пораства, без да старее, тъй като по този метод се подвигат цените на парцелите ни, само че несъответствуващ кмет в последна сметка ще се окаже проблем за всички, освен за софиянци, столичани и посетители на столицата. Рано или късно ще се окаже. Абсолютно същото важи и за Пловдив (друг неповторим град), за Варна, Бургас, Русе и така нататък Много пъти съм казвал, че както индивидите имат душа, по този начин и народите имат душа. Сега ще прибавя, че и градовете имат душа и душата на София са софиянците. И то не всички софиянци, не тези, които полушеговито очертахме нагоре, а тези софиянци, които мъчно се поддават на дефиниране, само че които всеки ще разпознае.
Ако столичаните желаят час по-скоро да станат софиянци, дано оставят софиянците да си подреждат града. Спокойно, и измежду софиянците ще се намерят задоволително вегани и тротинеткаджии, които да обичат постмодерни съоръжения в градското пространство. Тази злина не сортира жанр и генезис. София ще бъде „ съвременен “ европейски град, само че в същото време ще продължи да бъде и последният град, в който се е провеждал канонотворчески събор и който към момента е в християнски ръце. Ще продължи да бъде и доста други неща. За вас не знам, само че аз най-малко с такива мисли ще стартира да се приготвям за идващите локални избори в моя град. Освен това мисля, че Картаген, който за разлика от Рим, София, Пловдив и Константинопол не лежи на Via Militaris, би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Нека вършим разлика сред тези две неща – софиянци и столичани. Представете си Варна. Там се срещат три типа персони – варналии (старите граждани), варненци (новите жители от близките села) и жители от всички краища на страната, пристигнали през топлите месеци със своите кикотещи се деца и пъстрите си надуваеми дюшеци. Така е и в другите огромни градове. Преди доста години имах секретарка от Сливен, която говореше вярно като водеща на централните вести. Когато демонстрирах премерено учудване, тя ми изясни, че сливналиите приказват по този начин, а мьекат сливенците. От друга страна имам родственици в Русе – културни хора, кореняци, потомци на тамошни фабриканти, – които мьекат. Ходѝ го разбери!
Същото е и ситуацията в София – има софиянци, има столичани, има и „ посетители на столицата “. Столичаните не обичат изключително софиянците. Бил съм очевидец на една от аргументите. В казармата, заради естеството на поделението, имаше много софиянци. Някои се държахме като естествени хора, само че имаше и такива, които гледаха на несофиянците като на унтерменши. Тези, вторите, бяха най-вече от крайните панелни квартали на столицата. Мнозина от тях бяха не софиянци, а типични столичани съгласно оформящата се тук формулировка. Но пък и измежду софиянците има мнозина, произхождащи, въпреки и в по-дълбока античност, от софийските села, а софийските села се славят като по-зловещи от много останали. Шопи.
Драмата сред софиянците и столичаните е тази, че първите се мислят за по-аристократични от вторите, а вторите не са съгласни. Или пък, че вторите си мислят, че първите се мислят за аристократични. Или пък че вторите мислят, че първите в действителност са по-аристократични и ги е гняв. Няма такова нещо, това е заблуда, илюзия.
Първо на първо, софиянците не са идентични. Едно е да си софиянец от Докторската градина или „ Седмочисленици “, напълно друго е да си от Коньовица или Банишора. В Коньовица и Банишора също може да си от генерации, което те прави расов софиянец, само че изтънчеността не всеки път е обезпечена.
Какъв е същинският софиянец? В никакъв случай не е благороден. Има всевъзможни хора, най-различни, само че като цяло софиянецът е песимистичен, рядко е веган и рядко ще го видите на електрическа тротинетка. Пуши и пие. Често дърпа ушите на децата си. Внимателно сформира мнението си, като за това употребява повече от един източници. Трудно изпада в телешки екстаз пред задгранични величия, нации и страни, тъй като знае, че мястото, към което принадлежи и което му принадлежи, е по-старо от Рим. Но това, че мястото му е по-старо от Рим, също не го довежда до телешки екстаз, тъй като за него това е в реда на нещата, с това се е родил. То би имало значение може би за някого другиго, само че не и за него. Ако софиянецът е комплексар, то неговите комплекси са от напълно друго естество и измежду тях никога не е желанието да се конкурира в нещо със столичаните. При столичаните не е по този начин. Те гледат да се конкурират във всичко, тъй като към момента се потвърждават. Млади души. Ако попаднете на софиянец, който желае да се конкурира с вас, да знаете, че най-вероятно това е маскиран столичанин.
Много столичани (аз не знам за какво, мога единствено да се досещам) се маскират на софиянци. Вижте единствено така наречен „ жълтопаветници “, които претендират да бъдат „ градската десница “! Половината от тях са пристигнали през вчерашния ден с цървулите на рамо. Именно поради тях сега разграничаваме два типа жълтопаветници – такива, които се изявяват на жълтите павета, и такива, които са родени на жълтите павета. И не мислете, че се пробвам да очертая някаква измислена класа – доста глупак се е родил и на жълтите павета, изключително през последните 78 години от 1944 насам. Дори от време на време по-голям глупак спрямо някои по-скромни номенклатурчици и дейни борци. Обаче разлика въпреки всичко има. Не в количеството, не в качеството, а в манталитета. Защото така наречен „ жълти павета “ не са нищо друго, с изключение на мъничка права от античната Via Militaris или Via Diagonalis, свързваща Рим с Константинопол.
Сега ще попитате за какво ви занимавам с всичко това. Благодаря ви за този въпрос. Занимавам ви, тъй като се задават следващи локални избори, на които, както наподобява, столичаните ще изберат кмета на софиянците. Знам, знам, че е редно по този начин да бъде, в случай че при два милиона град, софиянците са стотина хиляди, а всичко останало са столичани и посетители на столицата. Знам, че при демокрацията болшинството постанова мнението си на малцинството, даже когато малцинството е право. Но въпреки всичко, все пак…
Какво да се направи (и тук навлизаме в чистата теория), в случай че желаеме кметът на София да се избира от софиянците, а не от столичаните, мнозина от които още не са си сменили и номерата на колите? Очевидно би трябвало да се вкара някакъв ценз. Условието до гласоподаване за кмет да бъдат допускани единствено тези, които са родени на жълтите павета в домовете на прадядовците си, е прекомерно ограничаващо, въпреки че мен ме устройва. По-приемливо звучи правилото да гласоподават единствено тези, които имат наследствени недвижими парцели в София. Забележете: наследствени! Слабостта тук обаче е, че единствено след някоя и друга година децата на новодомците от Манастирски ливади, Кръстова вада и Малинова котловина (където и да се намира това!) към този момент ще бъдат наследници на недвижими парцели в София, само че към момента ще си остават столичани. Затова би трябвало да се дефинира от какъв брой генерации да са наследявани тези парцели и тогава към този момент става комплицирано.
Разбира се, това е в кръга на шегата, нали никой не си мисли, че го предлагам съществено. Но заплахата София да изгуби физиономията си и да се окаже завладяна от блеснали либерали, е действителна. Блесналият либерал може да е роден на всички места, той може да е както столичанин, както „ посетител на столицата “, по този начин и най-породист жълтопаветник от тези, които са родени на жълтите павета, а освен се изявяват на тях. Но точно софиянците като систематизирано събитие са тези, които ще пренесат елегантно декадентския дух на този неповторим град.
Не е все едно кой ще бъде кмет на София. Столицата е на всички, ние сме признателни за това че тя пораства, без да старее, тъй като по този метод се подвигат цените на парцелите ни, само че несъответствуващ кмет в последна сметка ще се окаже проблем за всички, освен за софиянци, столичани и посетители на столицата. Рано или късно ще се окаже. Абсолютно същото важи и за Пловдив (друг неповторим град), за Варна, Бургас, Русе и така нататък Много пъти съм казвал, че както индивидите имат душа, по този начин и народите имат душа. Сега ще прибавя, че и градовете имат душа и душата на София са софиянците. И то не всички софиянци, не тези, които полушеговито очертахме нагоре, а тези софиянци, които мъчно се поддават на дефиниране, само че които всеки ще разпознае.
Ако столичаните желаят час по-скоро да станат софиянци, дано оставят софиянците да си подреждат града. Спокойно, и измежду софиянците ще се намерят задоволително вегани и тротинеткаджии, които да обичат постмодерни съоръжения в градското пространство. Тази злина не сортира жанр и генезис. София ще бъде „ съвременен “ европейски град, само че в същото време ще продължи да бъде и последният град, в който се е провеждал канонотворчески събор и който към момента е в християнски ръце. Ще продължи да бъде и доста други неща. За вас не знам, само че аз най-малко с такива мисли ще стартира да се приготвям за идващите локални избори в моя град. Освен това мисля, че Картаген, който за разлика от Рим, София, Пловдив и Константинопол не лежи на Via Militaris, би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ